Новини

Инж. Павел Димитров от Агрополихим: “Динамиката на работния ден ме държи нащрек и ентусиазиран за следващия технически казус”

 

 

Ако не бях инженер, щях да бъда… изключително нещастен.

Ако между работата и хобито си можем да сложим знак за равенство, а професията надминава очакванията ни, то неминуемо сме от онези щастливци, които смело могат да заявят, че са реализирали своята детска мечта. Точно както днешният гост в рубриката ни „Ако (не) бях инженер…“ – инж. Павел Димитров от фирма Римакем ЕООД, част от Агрополихим АД. Със завиден ентусиазъм младият инженер ежедневно се впуска в необятния свят на автоматизацията, посрещайки с пълна готовност всяко следващо професионално предизвикателство. Запознайте се с инж. Димитров и неговата професионална дейност в следващите редове…

 

Здравейте! Представете се за читателите на Инженер.bg.

Здравейте, казвам се Павел Димитров. На 28 години съм и заемам позицията „Инженер Автоматизация“ в Римакем ЕООД. Компанията е дъщерна на Агрополихим АД и нейната основна дейност е да обезпечава сервизното обслужване на технологичните звена в производствените линии на завода. В компанията съм от почти пет години, а на тази позиция – от три. След като завърших бакалавърската си степен по „Автоматизация“ през 2016 г. стартирах като „Електромонтьор автоматизация на производството”. Към настоящия момент притежавам и магистърска степен, специалност „Технологии за управление“ от Технически университет – Варна.

Защо избрах да съм инженер? Случайност или детска мечта?

Избрах да бъда инженер, защото обичам да създавам, обичам да творя, чувствам се истински удовлетворен, когато интелектуалният ми труд придобие физически вид. Като малък съм казвал, че искам да стана конструктор, предполагам, защото тогава не съм знаел думата „инженер“. В този ред на мисли, може да сe каже, че съм осъществил детската си мечта.

Какво правя в рамките на работния ден?

Смея да твърдя, че се боря с ентропията всеки ден. Обезпечавам безопасната и нормална работа на контролни и полеви устройства за автоматизация във всички технологични звена на завода, а динамиката на работния ден ме държи нащрек и винаги ентусиазиран за следващия технически казус. В Римакем ЕООД имам привилегията да участвам в реализирането на нови проекти и всеки един е предизвикателство за мен. Мащабите на проектите са много големи и в повечето случаи надминават идейния си замисъл поради наложените изисквания за безопасност, високата степен на автоматизация и гъвкавостта на системата с възможност за надграждане в бъдеще. Предизвикателствата също са породени от разнородната апаратура и спецификата на всяко съоръжение, тъй като работим с водещи производители от Европа, Северна Америка и Азия.

Техниката, с която боравя в повечето случаи, е най-новата на пазара. Понякога успявам да се „докопам“ до прототипи и неща, които тепърва излизат, в зависимост от това колко са благосклонни нашите партньори да ни представят „тайни от кухнята“. В резултат от това, имам възможността да работя с хора от различни сфери на индустрията. Обичам да казвам, че с машините се разбирам по-добре, но всъщност оценявам добрите специалисти и се опитвам да извлека колкото се може повече от техните познания и опит.

Отговаря ли това на очакванията, които имах като студент/ученик?

Надминава ги в много аспекти… Мащабите на автоматизацията са колосални, а промените, които налага, са неизбежни. Имах късмета да попадна на изключителни преподаватели, които разгърнаха пред мен един нов свят на куп възможности и предизвикателства, но представите, които „посяха“ в главата ми, бяха доста по-скромни от това, което ме очакваше в завода.

Какво искам да постигна в работата си? Коя е най-смелата ми професионална мечта?

Всеки инженер се стреми да бъде ефективен в работата си и аз не съм изключение. По отношение на най-смелата ми професионална мечта… Не съм ги степенувал, но определено бих искал да се занимавам с научна дейност.

Ако не бях инженер, щях да бъда…

Изключително нещастен… Шегата настрана, в това отношение не бих се примирил с нищо друго.

Как работата като инженер ме развива като личност?

Прави ме доста по-отговорен към другите, развива креативността и аналитичното ми мислене. Също така бих казал, че ми помага в справянето със стресови ситуации и вземането на бързи и адекватни решения.

Как създавам баланс между работата и личния ми живот?

В този етап от живота ми не ми се е налагало да мисля за това, поради факта, че не изпитвам натиск от работата ми в личен план. Обичам това, което правя, и не смятам да забавям темпото скоро.

Имам ли хоби? Какво е то? Свързано ли е и то с техниката и как ми помага това, че съм инженер в него?

Смело мога да заявя, че съм tech geek, животът ми не би бил същият без всички съпътстващи интелигентни устройства. Бих казал, че по-скоро хобито ми помага в работата. Винаги ми е било трудно да разгранича двете понятия. Освен техниката, обичам да прекарвам свободното си време с добра художествена литература, хубава музика и стойностно кино.

Източник на снимковия материал: личен архив на инж. Павел Димитров

Пълния текст на статията ще откриете на Инженер.bg

Назад към Новини